29 jul 2023, 8:00

Две баби, внуче и куче

  Poesía » Civil
444 4 10

Две баби имаше си то,
а с тях и веган куче.
Понякога се питаше - Защо
и дядо не получи?...

А и нали момченце бе,
а с кукли си играеше.
Обличаха го също все
и в дрехи те, които не желаеше.

Но на въпросите в очите
и двете казваха, така че трябва.
Различен бил той, като тях самите,
пораснел ли, тогава ще се радва.

Върви момченце и тъгува,
до него куче с клепнали уши,
което нощем кокали сънува,
а денем иска просто пак да спи.

Дали е правилно така да се расте,
дали и куче със трева се храни?
От страх не питам тези баби две,
че ми приличат... на мъже-тирани...

28.07.2023.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мерси.
  • Хубав загадъчен стих! Поздравления, Георги!
  • Да, но трябва зачитане, не налагане.
    Мерси, Ничка.
  • Различни хора, различни и възгледи!
    Пътят на всеки е различен, както и изпитанията също!
    Ако за един е грешно, за друг е истината!
    Просто свят с различен обектив и бленда!
  • Е, Лина, Респект тук от мен!
    Честно, не вярвах, че някой ще прозре цялостната картина зад доста тъмния епизод тук.
    Благодаря ти!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...