29 июл. 2023 г., 08:00

Две баби, внуче и куче

448 4 10

Две баби имаше си то,
а с тях и веган куче.
Понякога се питаше - Защо
и дядо не получи?...

А и нали момченце бе,
а с кукли си играеше.
Обличаха го също все
и в дрехи те, които не желаеше.

Но на въпросите в очите
и двете казваха, така че трябва.
Различен бил той, като тях самите,
пораснел ли, тогава ще се радва.

Върви момченце и тъгува,
до него куче с клепнали уши,
което нощем кокали сънува,
а денем иска просто пак да спи.

Дали е правилно така да се расте,
дали и куче със трева се храни?
От страх не питам тези баби две,
че ми приличат... на мъже-тирани...

28.07.2023.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мерси.
  • Хубав загадъчен стих! Поздравления, Георги!
  • Да, но трябва зачитане, не налагане.
    Мерси, Ничка.
  • Различни хора, различни и възгледи!
    Пътят на всеки е различен, както и изпитанията също!
    Ако за един е грешно, за друг е истината!
    Просто свят с различен обектив и бленда!
  • Е, Лина, Респект тук от мен!
    Честно, не вярвах, че някой ще прозре цялостната картина зад доста тъмния епизод тук.
    Благодаря ти!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...