14 may 2004, 12:28

Две души

  Poesía
1.9K 0 1
Душата ти-
огромна, страдаща и нежна,
захвърляна веднъж ли дваж,
ранима в безнадеждното,
разкъсвана душа.
И моята-
разплаквана от грижи,
съсипвана, жадуваща мига...
И две души-
далечни,ала толкоз близки,
събрали себе си в една,
завинаги открили се,
възкръзващи за любовта.

В тез две души
сме само аз и ти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми, добре представено, с малко думи доста казано.Поздравления! Моята оценка е 6. Но от моя гледна точка, последните два реда са излишни, всичко е ясно и добре казано и без тях.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...