May 14, 2004, 12:28 PM

Две души

  Poetry
1.9K 0 1
Душата ти-
огромна, страдаща и нежна,
захвърляна веднъж ли дваж,
ранима в безнадеждното,
разкъсвана душа.
И моята-
разплаквана от грижи,
съсипвана, жадуваща мига...
И две души-
далечни,ала толкоз близки,
събрали себе си в една,
завинаги открили се,
възкръзващи за любовта.

В тез две души
сме само аз и ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми, добре представено, с малко думи доста казано.Поздравления! Моята оценка е 6. Но от моя гледна точка, последните два реда са излишни, всичко е ясно и добре казано и без тях.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...