Две души самотни,
Бягат от реалния свят,
Намират се по октомврийските пътеки,
И кикотът им се ръси като сняг.

Две души бродили,
По открития свят,
Сега държат се ръка за ръка,
Понеже пуснат ли се ги е страх.

Две души уморени,
Тътрят се в посоките пак,
Да скитат в сърцата си ранени,
Лекувайки се в изгряващия им мрак.

Две души щастливи,
Възстановени в смеха на другар,
И сърцата им сега оживени,
Този приятел е вечен дар.