Две души
Две души самотни,
Бягат от реалния свят,
Намират се по октомврийските пътеки,
И кикотът им се ръси като сняг.
Две души бродили,
По открития свят,
Сега държат се ръка за ръка,
Понеже пуснат ли се ги е страх.
Две души уморени,
Тътрят се в посоките пак,
Да скитат в сърцата си ранени,
Лекувайки се в изгряващия им мрак.
Две души щастливи,
Възстановени в смеха на другар,
И сърцата им сега оживени,
Този приятел е вечен дар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристиана Петкова Всички права запазени
