nakonakov (Нако Наков)
36 169
16 jul 2018, 16:43

Две души и миг от вечността 

  Poesía » Erótica
1302 2 9

Докосвай ме... с нежна

длан попивай моето

тяло- с устни докосвам

разцъфналата ти гръд!

Дишай... Затвори очи...

Правим любов! В очите ти

съзрях за миг искра –

прободе, като стрела,

тялото и сърцето ми!

Въздишки... Отронен от

дълбините на душата

стон – разлива се ухание

на мед и лимон!... Свежест

и топлота – горят нашите

тела на кладата на

страстта! Боли – точно

там! От ляво – сърцето

мое!... Почувствай болката ми –

гори ме, опиани ме! Сега!

Още малко – миг, като

вечност! – и после отначало...

Отвори очи, мила и ме

прегърни – впий се в мен!

На колене съм... в този

миг ме целуни... страстно!

© Нако Наков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Пепи! Такова е наистина...
  • Образно и наситено с емоции! Красива еротика!
  • Благодаря ви от сърце и душа!...
  • Непреодолимото желание да си непреодолимо желан, така някой беше синтезирал любовта. А стихотворението ти е наситено чувство и копнеж, който прелива от редовете. Успех!
  • Не мога да напиша нищо...
    Ти ме разсейваш...
  • Благодаря ти, мила... посвещавам го на теб... така си представям... любовта! Зарадва ме, за което от сърце съм ти благодарен! Искам да напишеш нещо... помъчи се, знам че можеш
  • Чудесно е, миличък...
    Ставаш все по - добър, успяваш влезеш под кожата на читателките...
  • Благодаря ти от сърце!
  • Красиво!
Propuestas
: ??:??