Две души и миг от вечността
Докосвай ме... с нежна
длан попивай моето
тяло- с устни докосвам
разцъфналата ти гръд!
Дишай... Затвори очи...
Правим любов! В очите ти
съзрях за миг искра –
прободе, като стрела,
тялото и сърцето ми!
Въздишки... Отронен от
дълбините на душата
стон – разлива се ухание
на мед и лимон!... Свежест
и топлота – горят нашите
тела на кладата на
страстта! Боли – точно
там! От ляво – сърцето
мое!... Почувствай болката ми –
гори ме, опиани ме! Сега!
Още малко – миг, като
вечност! – и после отначало...
Отвори очи, мила и ме
прегърни – впий се в мен!
На колене съм... в този
миг ме целуни... страстно!
© Нако Наков All rights reserved.
