12 abr 2014, 23:27

Две години и шест месеца

  Poesía » Otra
429 0 1

Насилваш ме да правя

Нещата, които ти харесваш

Насилваш ме да ги правя

Знаейки, че аз не ги харесвам

Насилваш ме и не

Уважаваш чувствата ми

Аз отказвам да приема

Твоето насилие

 

И написано сега истинно

 

НасилваМ Се да правя

Нещата, които ти харесваш

НасилваМ Се да ги правя

Знаейки, че аз не ги харесвам

НасилваМ Се и не

УважаваМ чувствата Си

Аз отказвам да приема

Своето насилие

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любов Миронова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това ме накара да настръхна. Въпреки общото схващане, че животът е низ от компромиси и въпреки, че постоянно ги правя. Пак ме боли от себнасилието.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...