12.04.2014 г., 23:27

Две години и шест месеца

432 0 1

Насилваш ме да правя

Нещата, които ти харесваш

Насилваш ме да ги правя

Знаейки, че аз не ги харесвам

Насилваш ме и не

Уважаваш чувствата ми

Аз отказвам да приема

Твоето насилие

 

И написано сега истинно

 

НасилваМ Се да правя

Нещата, които ти харесваш

НасилваМ Се да ги правя

Знаейки, че аз не ги харесвам

НасилваМ Се и не

УважаваМ чувствата Си

Аз отказвам да приема

Своето насилие

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любов Миронова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това ме накара да настръхна. Въпреки общото схващане, че животът е низ от компромиси и въпреки, че постоянно ги правя. Пак ме боли от себнасилието.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...