30 dic 2020, 17:18

Две хиляди и двадесета

  Poesía
371 1 0

Аз ще те изпратя с благодарност,

че бе към мене благосклонна, 
ала ти не си придавай важност, 
защото хората не искат да те помнят.

 

Навярно ти не си виновна, 
и всичко е някаква случайност, 
ала следата ти е толкова огромна, 
че ме плаши до безкрайност. 

 

Ще си тръгнеш без аплодисменти
и с толкова горчилка на гърба...! 
Времето записа свойте аргументи
и запомни те без добро света. 

 

Върви, вземи със себе си и злото. 
Дано и никой вече не тъжи! 
Изпрати по Новата доброто
и нека Бог да ни благослови! 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...