Dec 30, 2020, 5:18 PM

Две хиляди и двадесета 

  Poetry
191 1 0

Аз ще те изпратя с благодарност,

че бе към мене благосклонна, 
ала ти не си придавай важност, 
защото хората не искат да те помнят.

 

Навярно ти не си виновна, 
и всичко е някаква случайност, 
ала следата ти е толкова огромна, 
че ме плаши до безкрайност. 

 

Ще си тръгнеш без аплодисменти
и с толкова горчилка на гърба...! 
Времето записа свойте аргументи
и запомни те без добро света. 

 

Върви, вземи със себе си и злото. 
Дано и никой вече не тъжи! 
Изпрати по Новата доброто
и нека Бог да ни благослови! 

 

© Галина Кръстева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??