Две хубави детски очи,
а втях - сълзи!
Капе ситен дъждец
от липсата на мама, на тати!...
Усмивката все
по-малко е на техните личица...
А вестта, че ще ги дарят с обичта,
все не идва в късния вечерен час!
Пада тъмата на самотата, на безразличието
от страна на обществеността.
Падат пак клепачите, натежали
от тихия плач във нощта!...
***
С какво тези деца са по-малко
от нашите собствени?!
Нима те не заслужават
прегръдка, нежност, топлота?!
Нима те не са
раними, крехки и деца на нашата страна?!
Защо трябва за тях да се сещаме
с повод само, по празника свещен?!
Те не съществуват тогава само,
а и през останалите 362 дни.
И те желаят
дом, семейство, майка и баща!
Защо не им дадем малко топлота?
Та и ние някога сме били деца
и знаем как се копнее за любовта!
Да, но ние сме имали всичко това,
а сега те се молят за малко от нежността!
***
В тези две хубави детски очи,
в тази усмивка
на ангелско личице,
смисъла на живота е!
Намерете го!
На децата лишени от родителски грижи, топлота и обич!
© Криси Todos los derechos reservados