Две хубави детски очи,

а втях - сълзи!

Капе ситен дъждец

от липсата на мама, на тати!...

Усмивката все

по-малко е на техните личица...

А вестта, че ще ги дарят с обичта,

все не идва в късния вечерен час!

Пада тъмата на самотата, на безразличието

от страна на обществеността.

Падат пак клепачите, натежали

от  тихия плач във нощта!...

***

С какво тези деца са по-малко

от нашите собствени?!

Нима те не заслужават

прегръдка, нежност, топлота?!

Нима те не са

раними, крехки и деца на нашата страна?!

Защо трябва за тях да се сещаме

с повод само, по празника свещен?!

Те не съществуват тогава само,

а и през останалите 362 дни.

И те желаят

дом, семейство, майка и баща!

Защо не им дадем малко топлота?

Та и ние някога сме били деца

и знаем как се копнее за любовта!

Да, но ние сме имали всичко това,

а сега те се молят за малко от нежността!

***

В тези две хубави детски очи,

в тази усмивка

на ангелско личице,

смисъла на живота е!

Намерете го!

На децата лишени от родителски грижи, топлота и обич!