5 ago 2012, 13:46

Две истини 

  Poesía » Filosófica
610 0 7

 

 

                         Две истини

                               I

                                     

          Един живот - досадно кратък.

          Един живот - цинично сладък.

          Зад ъгъла, ухилен, дебне краят.

          Наивникът очаква кастинга за Рая.

          Надява се, че тук - и тъй нататък -

           ще е красавец, богаташ, мъдрец -

                 на Господа придатък.

 

                               II    

 

           Врабецът пък открадна си от пая.

           Похапна си и полетя - накрая.

            Врабецът не е Бог. Той е нахален.

            Но чувства се на този свят поканен.

             Отбил се е за миг и половина

            и радва се, че и за него слънце има.

 

                             III

 

             Коя е истината? Тя една е!

             Врабецът, може би, я знае....

             

           

              ** * Пай - 1/ част, дял, участие.

                                 2/   вид сладкиш

 

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??