Две истини
Две истини
I
Един живот - досадно кратък.
Един живот - цинично сладък.
Зад ъгъла, ухилен, дебне краят.
Наивникът очаква кастинга за Рая.
Надява се, че тук - и тъй нататък -
ще е красавец, богаташ, мъдрец -
на Господа придатък.
II
Врабецът пък открадна си от пая.
Похапна си и полетя - накрая.
Врабецът не е Бог. Той е нахален.
Но чувства се на този свят поканен.
Отбил се е за миг и половина
и радва се, че и за него слънце има.
III
Коя е истината? Тя една е!
Врабецът, може би, я знае....
** * Пай - 1/ част, дял, участие.
2/ вид сладкиш
© Виолета Томова All rights reserved.
Харесах!
