12 nov 2009, 1:41

Две Лози

  Poesía
961 0 24

 

 

 

 

 

                                 Д В Е    Л О З И

           ___________________________________

 

 

                                                                          На теб, Поете.

 

 

 

 

                              Дорде е младост още,

                              посади две Лози.

                              Та когато старост те

                              възседне.

                              И съзнаеш, че бъдещето

                              е зад теб.

                              Три стакана напълни.

                              Един със руйно вино.

                              Другият - със сълзи.

                              А третият...

                                              със Надежда.

                              И мечти.  

                              В тях перо си натопи.

                              И пиши!

                                             Пиши.

                                                         И пак пиши...                     

 

 

 

 

                              2009 г.

 

                                                       Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ценя думите ти, Галена - много мъдрост струи от тях!
    Благодаря.
  • Да! Младостта сама по себе си съдържа в същността си поезията. Но когато времето напредне и когато цветовата гама във възприемането на живота потъмнее...когато едната от трите чаши е пълна със сълзи...Ако поезията остане - значи истина е била! Харесах дълбокия смисъл на този стих! Поздрав!
  • Благодаря ти, Феникс! Трогна ме.
    Наздраве...
  • Много хубав стих.Нека третият стакан винаги прелива, а нека има и четвърти, изпълнен с твоите стихове-истинско богатство! Наздраве!
  • Благодаря ти, Диво цвете!
    Ще се опитам...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...