12.11.2009 г., 1:41

Две Лози

956 0 24

 

 

 

 

 

                                 Д В Е    Л О З И

           ___________________________________

 

 

                                                                          На теб, Поете.

 

 

 

 

                              Дорде е младост още,

                              посади две Лози.

                              Та когато старост те

                              възседне.

                              И съзнаеш, че бъдещето

                              е зад теб.

                              Три стакана напълни.

                              Един със руйно вино.

                              Другият - със сълзи.

                              А третият...

                                              със Надежда.

                              И мечти.  

                              В тях перо си натопи.

                              И пиши!

                                             Пиши.

                                                         И пак пиши...                     

 

 

 

 

                              2009 г.

 

                                                       Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Борджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ценя думите ти, Галена - много мъдрост струи от тях!
    Благодаря.
  • Да! Младостта сама по себе си съдържа в същността си поезията. Но когато времето напредне и когато цветовата гама във възприемането на живота потъмнее...когато едната от трите чаши е пълна със сълзи...Ако поезията остане - значи истина е била! Харесах дълбокия смисъл на този стих! Поздрав!
  • Благодаря ти, Феникс! Трогна ме.
    Наздраве...
  • Много хубав стих.Нека третият стакан винаги прелива, а нека има и четвърти, изпълнен с твоите стихове-истинско богатство! Наздраве!
  • Благодаря ти, Диво цвете!
    Ще се опитам...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...