12 нояб. 2009 г., 01:41

Две Лози

960 0 24

 

 

 

 

 

                                 Д В Е    Л О З И

           ___________________________________

 

 

                                                                          На теб, Поете.

 

 

 

 

                              Дорде е младост още,

                              посади две Лози.

                              Та когато старост те

                              възседне.

                              И съзнаеш, че бъдещето

                              е зад теб.

                              Три стакана напълни.

                              Един със руйно вино.

                              Другият - със сълзи.

                              А третият...

                                              със Надежда.

                              И мечти.  

                              В тях перо си натопи.

                              И пиши!

                                             Пиши.

                                                         И пак пиши...                     

 

 

 

 

                              2009 г.

 

                                                       Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Борджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ценя думите ти, Галена - много мъдрост струи от тях!
    Благодаря.
  • Да! Младостта сама по себе си съдържа в същността си поезията. Но когато времето напредне и когато цветовата гама във възприемането на живота потъмнее...когато едната от трите чаши е пълна със сълзи...Ако поезията остане - значи истина е била! Харесах дълбокия смисъл на този стих! Поздрав!
  • Благодаря ти, Феникс! Трогна ме.
    Наздраве...
  • Много хубав стих.Нека третият стакан винаги прелива, а нека има и четвърти, изпълнен с твоите стихове-истинско богатство! Наздраве!
  • Благодаря ти, Диво цвете!
    Ще се опитам...

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...