11 jun 2007, 11:03

Две минути

  Poesía
798 0 2

Остават две минути до полунощ,
а часовникът тик-така, не спира,
сърцето ми реже като тъп нож
и усещам как любовта умира.

Две минути до новия ден,
апокалипсисът бушува в сърцето,
"утре няма да значиш нищо за мен"-
извиквам и се разпадам на парчета.

А после събирам парченца любов,
събирам себе си пак от прахта,
аз бързах - ти не беше готов,
но и след две минути аз ще ти принадлежа!


На Стоян

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • еи дессс мерсаж мнооооу здраве на брациговци и на стоян ако го видиш
  • много ми харесва!да ти кажа може би,защото и за мен важи!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...