14 may 2019, 23:20

Две минути!...*

  Poesía » Civil
614 1 0

 

Две минути!...*

 

В това, че Времето било безкрайно

ни убеждават учени прочути,

но крият в кабинетите си тайно

оставащите: Само две минути...

 

Как Две минути!... Та те не стигат даже

едно писмо предсмъртно да напишем,

в което откровено да разкажем

Животът си във всеки ход предишен...

 

Самóубѝйците писма такива

оставят– с обяснения излишни,

ненужни щом смъртта е перспектива

на някога желания безгрижни...

 

– Човекът, като вид заселен тука

под формата на атоми основно,

дори не изтрезнял от махмурлука

на своето Творениегреховно” –

 

енергията дремеща, укрита

успял да разгадае във ядрата,

с илюзия живее да опита:

–на Бога да се меси във „играта”...

 

И тъй, със Любовта: Живот създава,

а със гнева, с омразата: убива...

... но всяка бомба все по-мощна става

и всяка бомба по-нетърпелива!...

 

А на обратно е сега броенето –

и до Взривът е: Две минути само...

... но за Човекът, те ще бъдат Времето

от Вечността, което му остава!...

 

Не стигат за една Любов комфортна,

дори и за Последното желание:

за следващата на Живота форма

да остави Смислено послание!...

                 

                   Епилог:

Планетата ни в паметта си помни

Необясними масови измирания**,

но този път това ще е от бомбите,

които от  Човекът са планирани...

 

И: обладан от Демони клинични

след две минути, и без колебание

Той ще разбуди сили тектонични

в Земята, дала му подслон под наем!...

 

26.01.2019.                                           

*2019 година е на 2 минути от ядрена война.

От информ. агенции.

**известни са няколко масови измирания на Земята,

след които Животът се е възстановявал, но под други форми

и с периодичност от около 200-300 милиона години.

... А те вече са изминали от последното масово измиране.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....