14.05.2019 г., 23:20

Две минути!...*

610 1 0

 

Две минути!...*

 

В това, че Времето било безкрайно

ни убеждават учени прочути,

но крият в кабинетите си тайно

оставащите: Само две минути...

 

Как Две минути!... Та те не стигат даже

едно писмо предсмъртно да напишем,

в което откровено да разкажем

Животът си във всеки ход предишен...

 

Самóубѝйците писма такива

оставят– с обяснения излишни,

ненужни щом смъртта е перспектива

на някога желания безгрижни...

 

– Човекът, като вид заселен тука

под формата на атоми основно,

дори не изтрезнял от махмурлука

на своето Творениегреховно” –

 

енергията дремеща, укрита

успял да разгадае във ядрата,

с илюзия живее да опита:

–на Бога да се меси във „играта”...

 

И тъй, със Любовта: Живот създава,

а със гнева, с омразата: убива...

... но всяка бомба все по-мощна става

и всяка бомба по-нетърпелива!...

 

А на обратно е сега броенето –

и до Взривът е: Две минути само...

... но за Човекът, те ще бъдат Времето

от Вечността, което му остава!...

 

Не стигат за една Любов комфортна,

дори и за Последното желание:

за следващата на Живота форма

да остави Смислено послание!...

                 

                   Епилог:

Планетата ни в паметта си помни

Необясними масови измирания**,

но този път това ще е от бомбите,

които от  Човекът са планирани...

 

И: обладан от Демони клинични

след две минути, и без колебание

Той ще разбуди сили тектонични

в Земята, дала му подслон под наем!...

 

26.01.2019.                                           

*2019 година е на 2 минути от ядрена война.

От информ. агенции.

**известни са няколко масови измирания на Земята,

след които Животът се е възстановявал, но под други форми

и с периодичност от около 200-300 милиона години.

... А те вече са изминали от последното масово измиране.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...