14 мая 2019 г., 23:20

Две минути!...*

617 1 0

 

Две минути!...*

 

В това, че Времето било безкрайно

ни убеждават учени прочути,

но крият в кабинетите си тайно

оставащите: Само две минути...

 

Как Две минути!... Та те не стигат даже

едно писмо предсмъртно да напишем,

в което откровено да разкажем

Животът си във всеки ход предишен...

 

Самóубѝйците писма такива

оставят– с обяснения излишни,

ненужни щом смъртта е перспектива

на някога желания безгрижни...

 

– Човекът, като вид заселен тука

под формата на атоми основно,

дори не изтрезнял от махмурлука

на своето Творениегреховно” –

 

енергията дремеща, укрита

успял да разгадае във ядрата,

с илюзия живее да опита:

–на Бога да се меси във „играта”...

 

И тъй, със Любовта: Живот създава,

а със гнева, с омразата: убива...

... но всяка бомба все по-мощна става

и всяка бомба по-нетърпелива!...

 

А на обратно е сега броенето –

и до Взривът е: Две минути само...

... но за Човекът, те ще бъдат Времето

от Вечността, което му остава!...

 

Не стигат за една Любов комфортна,

дори и за Последното желание:

за следващата на Живота форма

да остави Смислено послание!...

                 

                   Епилог:

Планетата ни в паметта си помни

Необясними масови измирания**,

но този път това ще е от бомбите,

които от  Човекът са планирани...

 

И: обладан от Демони клинични

след две минути, и без колебание

Той ще разбуди сили тектонични

в Земята, дала му подслон под наем!...

 

26.01.2019.                                           

*2019 година е на 2 минути от ядрена война.

От информ. агенции.

**известни са няколко масови измирания на Земята,

след които Животът се е възстановявал, но под други форми

и с периодичност от около 200-300 милиона години.

... А те вече са изминали от последното масово измиране.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...