18 may 2007, 22:30

Две момчета

  Poesía
741 0 4

Две момчета си отиват в този мрачен светъл ден.
Две деца убиват освен себе си,
смисъла за живот и надеждата в техните близки.
Нима, когато вече тях ги няма,
нещо в света жесток ще се промени?
Навън вали, в родителите им също,
но дъждът навън ще спре, а този в сърцата - не!
Хората казват "Ще мине време, а то лекува."
То може да е цяр за някои, за нещо,
но едва ли ще укроти неутешимата болка
в гърдите на близките, приятелите и дори познатите!


В памет на починалите момчета в гр.Враца на 17.05.2007г.
при една болезнено жестока катастрофа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...