18 may 2007, 22:30

Две момчета

  Poesía
743 0 4

Две момчета си отиват в този мрачен светъл ден.
Две деца убиват освен себе си,
смисъла за живот и надеждата в техните близки.
Нима, когато вече тях ги няма,
нещо в света жесток ще се промени?
Навън вали, в родителите им също,
но дъждът навън ще спре, а този в сърцата - не!
Хората казват "Ще мине време, а то лекува."
То може да е цяр за някои, за нещо,
но едва ли ще укроти неутешимата болка
в гърдите на близките, приятелите и дори познатите!


В памет на починалите момчета в гр.Враца на 17.05.2007г.
при една болезнено жестока катастрофа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...