May 18, 2007, 10:30 PM

Две момчета

  Poetry
746 0 4

Две момчета си отиват в този мрачен светъл ден.
Две деца убиват освен себе си,
смисъла за живот и надеждата в техните близки.
Нима, когато вече тях ги няма,
нещо в света жесток ще се промени?
Навън вали, в родителите им също,
но дъждът навън ще спре, а този в сърцата - не!
Хората казват "Ще мине време, а то лекува."
То може да е цяр за някои, за нещо,
но едва ли ще укроти неутешимата болка
в гърдите на близките, приятелите и дори познатите!


В памет на починалите момчета в гр.Враца на 17.05.2007г.
при една болезнено жестока катастрофа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...