May 18, 2007, 10:30 PM

Две момчета

  Poetry
744 0 4

Две момчета си отиват в този мрачен светъл ден.
Две деца убиват освен себе си,
смисъла за живот и надеждата в техните близки.
Нима, когато вече тях ги няма,
нещо в света жесток ще се промени?
Навън вали, в родителите им също,
но дъждът навън ще спре, а този в сърцата - не!
Хората казват "Ще мине време, а то лекува."
То може да е цяр за някои, за нещо,
но едва ли ще укроти неутешимата болка
в гърдите на близките, приятелите и дори познатите!


В памет на починалите момчета в гр.Враца на 17.05.2007г.
при една болезнено жестока катастрофа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...