18 jul 2018, 19:40

Две начала 

  Poesía » Filosófica
543 0 0

 

/От цикъла „Сюрреализъм”/

От никъде за никъде.във нищото..

... две мълнии прегърнати пътуват

...със скоростта на времето

и със мечти палуват

  • превръщаща кръвта във огън..

Кипят душите като колби,

изпълнени със скъпоценен Логос,

в които „ин” и „ян” бълбукат.

Те носят уязвимостта на плазма,

Но от гръдта си кърмят цялата Вселена..

В хармонпя с енергии и разум.

Радиационна буря сред галакти родена

Два атома с пресичащи се орбити,

в явления неуловими като сянка.

Превръщащи в най-сладък сорбит

Най-киселеещата джаанка

Извайващи от монотонни мигове

великолепни, величави драми.

Прераждащи и възкресяващи от кръгове

безкрайни панорами.

Творци на отрицания и на религии.

напук на всички догми и закони

невярващи на думи и стратегии

Създатели на себе си от себе си

...и бастиони

 

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??