Две очи във мрака гледат към звездите,

погубвайки неволно в тях мечтите.

Две очи, тъй бурни като вълните,

надигат спомени от дълбините.

Дали сълза ще бъде пак проронена,

подобно птица от гнездото си прогонена?

Дали ще бъдат все тъй весели и живи,

щом останат те без сили?

Две очи търсят други две да зърнат

и в поглед бурен те да се прегърнат.

Сами останали със тишината,

да срещнат радостта позната.

Блясък бурен в тях ще засияе,

щом някой друг ги пожелае.

Две очи сърца разплакват.

Две очи – две други чакат.