Две очи
Две очи във мрака гледат към звездите,
погубвайки неволно в тях мечтите.
Две очи, тъй бурни като вълните,
надигат спомени от дълбините.
Дали сълза ще бъде пак проронена,
подобно птица от гнездото си прогонена?
Дали ще бъдат все тъй весели и живи,
щом останат те без сили?
Две очи търсят други две да зърнат
и в поглед бурен те да се прегърнат.
Сами останали със тишината,
да срещнат радостта позната.
Блясък бурен в тях ще засияе,
щом някой друг ги пожелае.
Две очи сърца разплакват.
Две очи – две други чакат.
© Живко All rights reserved.
