15 may 2009, 19:50

Две очи

  Poesía
995 0 0

   Две слънца,

   две морета,

   две вселени,

   две очи.

Две очи, по-чисти от небето,

по-любящи от сърцето.

Вглеждаш се и потъваш в мечти,

вглеждаш се и откриваш свят - само със слънчеви дни.

Любов прозира

и се надяваш никога да не спира.

Две очи - светещи и жадни,

като луна, потъваща във води безкрайни.

Красотата на света е в две очи,

свят, изпълнен с надежда за вечно ясни дни.

 

А ти, откри ли ги?

 

 за Симеон Кочев

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гери П Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...