Две слънца,

   две морета,

   две вселени,

   две очи.

Две очи, по-чисти от небето,

по-любящи от сърцето.

Вглеждаш се и потъваш в мечти,

вглеждаш се и откриваш свят - само със слънчеви дни.

Любов прозира

и се надяваш никога да не спира.

Две очи - светещи и жадни,

като луна, потъваща във води безкрайни.

Красотата на света е в две очи,

свят, изпълнен с надежда за вечно ясни дни.

А ти, откри ли ги?

 за Симеон Кочев