В две очи се взирах, и видях,

Трепет, по силен и от гръм.

В две очи се взирах, и разбрах,

че те са моят не обятен сън.

Две очи втренчени в деня,

питат се кой ли щеги разбере?

За тях, всичко е омраза даже и съня,

но ничий ум, не ще ги погребе.

Малки черни, с големите надежди.

Гледат към света широко.

Все ще се намери някой, с хубави одежди,

който ще въздигне ги, много на високо!

В две очи се взирах, и видях уплаха.

Гледат ей там, към тъмната голяма стряха.

Мислят си, че всичко е заплаха,

но две очи за мен са важни, останалите втъмнина умряха.