В две очи се взирах, и видях,
Трепет, по силен и от гръм.
В две очи се взирах, и разбрах,
че те са моят не обятен сън.
Две очи втренчени в деня,
питат се кой ли щеги разбере?
За тях, всичко е омраза даже и съня,
но ничий ум, не ще ги погребе.
Малки черни, с големите надежди.
Гледат към света широко.
Все ще се намери някой, с хубави одежди,
който ще въздигне ги, много на високо! ...