26.09.2018 г., 23:18

Две очи

859 0 0

В две очи се взирах, и видях,

Трепет, по силен и от гръм.

В две очи се взирах, и разбрах,

че те са моят не обятен сън.

 

Две очи втренчени в деня,

питат се кой ли щеги разбере?

За тях, всичко е омраза даже и съня,

но ничий ум, не ще ги погребе.

 

Малки черни, с големите надежди.

Гледат към света широко.

Все ще се намери някой, с хубави одежди,

който ще въздигне ги, много на високо!

 

В две очи се взирах, и видях уплаха.

Гледат ей там, към тъмната голяма стряха.

Мислят си, че всичко е заплаха,

но две очи за мен са важни, останалите втъмнина умряха.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никалас Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...