30 jun 2015, 11:25
Две очи разплакани
Две очи разплакани.
Две съдби прекършени,
като млад филиз.
Остана недокоснат
моминският чеиз.
Бели гълъби кръжащи
на черен кръстопът.
Две ръце махащи
за сбогом по път.
Отиде си любовта неизживяна.
Сведе виновно глава бръшляна,
покри следите от стъпките мили,
сякаш никога не са били.
Танцуват пеперуди лекокрили,
вместо сватбари нагиздени.
Мъката в душата си скрили,
въпросите в джоба пропъдени.
Надеждата отново осъдена.
Вятърът пак е разсърден.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Поздрав много е хубаво
-
Затрогващо написано - моите привети!
-
Тъжно е, когато една любов си отива, още преди да е започнала, когато очакванията са били големи, но нещо се прекършва, противно на волята ни и оставаме безсилни! Поздравявам те, Васе, за силното и докосващо стихотворение!
-
"Отиде си любовта неизживяна.
Сведе виновно глава бръшляна,
покри следите от стъпките мили,
сякаш никога не са били."
Поздравявам те, харесах!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Стиховете ти са камерни, но с острота. Това ми импонира.
Поздравление!