Две очи разплакани
Две очи разплакани.
Две съдби прекършени,
като млад филиз.
Остана недокоснат
моминският чеиз.
Бели гълъби кръжащи
на черен кръстопът.
Две ръце махащи
за сбогом по път.
Отиде си любовта неизживяна.
Сведе виновно глава бръшляна,
покри следите от стъпките мили,
сякаш никога не са били.
Танцуват пеперуди лекокрили,
вместо сватбари нагиздени.
Мъката в душата си скрили,
въпросите в джоба пропъдени.
Надеждата отново осъдена.
Вятърът пак е разсърден.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
