30.06.2015 г., 11:25 ч.
Две очи разплакани
Две очи разплакани.
Две съдби прекършени,
като млад филиз.
Остана недокоснат
моминският чеиз.
Бели гълъби кръжащи
на черен кръстопът.
Две ръце махащи
за сбогом по път.
Отиде си любовта неизживяна.
Сведе виновно глава бръшляна,
покри следите от стъпките мили,
сякаш никога не са били.
Танцуват пеперуди лекокрили,
вместо сватбари нагиздени.
Мъката в душата си скрили,
въпросите в джоба пропъдени.
Надеждата отново осъдена.
Вятърът пак е разсърден.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Поздрав много е хубаво
-
Затрогващо написано - моите привети!
-
Тъжно е, когато една любов си отива, още преди да е започнала, когато очакванията са били големи, но нещо се прекършва, противно на волята ни и оставаме безсилни! Поздравявам те, Васе, за силното и докосващо стихотворение!
-
"Отиде си любовта неизживяна.
Сведе виновно глава бръшляна,
покри следите от стъпките мили,
сякаш никога не са били."
Поздравявам те, харесах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Стиховете ти са камерни, но с острота. Това ми импонира.
Поздравление!