^*DaRk_PrinceSS^* (Дея)
26 108
20 sept 2007, 9:26

Две пиана 

  Poesía
594 0 3
Скръб ударът на сърцето ми приглушава,
копнеж за горчиви сълзи отвътре се появява.
Как желая някой от пропастта да ме спаси,
да ме изтръгне от пръстта, да ме улови.

Ето го, усещам думите му близо до мен,
близо е, а същевременно така отдалечен,
чувствам болката му така позната,
проклетницата свири на душите ни тъжна соната.

Твърди клавиши са странстващите ни сърца,
споделящи помежду си убийствената тъга.
Бели и черни редуват се дните ни,
сълзи от радост и болка блещукат в очите ни.

Хора безмилостни, не знаят как да ни свирят,
опитват се мелодията в нас да насилят.
Удрят безпощадно, забиват пръсти в сърцата ни,
не разбират, че лесно залязват слънцата ни.

Кога ще дойде времето, в което
топла сонатина ще ни извиси в небето.
Но аз зная, че само един ще е там,
другият тихо ще плаче в земния храм.

Нека този сълзливко съм аз,
искам да виждам радостта ти всеки час.
Искам да отнема болката, която те изяжда.
Нахрани ме, искам само мене да разяжда.

Защото егоизъм бушува в моето съзнание,
за по-малко скръб имам желание -
ако ти страдаш, страда и моята душа,
а ако си щастлив, ме даряваш с мъничко светлина.

© Дея Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е хубаво. Поздравления
  • Благодаря ти много за стихотворението сестро моя.Просто нямам думи с които да ти опиша колко сам ти благодарен че си до мен и ми помагаш да живея.Ти си наи-добрата ми приятелка.
    П.С.С СОня не сме брат и сестра.Аз я чувствам като такава,тя е нещо повече от приятел за мен.
  • "(...)опитват се мелодията в нас да насилят.(...)"

    Поздравявам те
Propuestas
: ??:??