20 sept 2007, 9:26

Две пиана

  Poesía
973 0 3
Скръб ударът на сърцето ми приглушава,
копнеж за горчиви сълзи отвътре се появява.
Как желая някой от пропастта да ме спаси,
да ме изтръгне от пръстта, да ме улови.

Ето го, усещам думите му близо до мен,
близо е, а същевременно така отдалечен,
чувствам болката му така позната,
проклетницата свири на душите ни тъжна соната.

Твърди клавиши са странстващите ни сърца,
споделящи помежду си убийствената тъга.
Бели и черни редуват се дните ни,
сълзи от радост и болка блещукат в очите ни.

Хора безмилостни, не знаят как да ни свирят,
опитват се мелодията в нас да насилят.
Удрят безпощадно, забиват пръсти в сърцата ни,
не разбират, че лесно залязват слънцата ни.

Кога ще дойде времето, в което
топла сонатина ще ни извиси в небето.
Но аз зная, че само един ще е там,
другият тихо ще плаче в земния храм.

Нека този сълзливко съм аз,
искам да виждам радостта ти всеки час.
Искам да отнема болката, която те изяжда.
Нахрани ме, искам само мене да разяжда.

Защото егоизъм бушува в моето съзнание,
за по-малко скръб имам желание -
ако ти страдаш, страда и моята душа,
а ако си щастлив, ме даряваш с мъничко светлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дея Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво. Поздравления
  • Благодаря ти много за стихотворението сестро моя.Просто нямам думи с които да ти опиша колко сам ти благодарен че си до мен и ми помагаш да живея.Ти си наи-добрата ми приятелка.
    П.С.С СОня не сме брат и сестра.Аз я чувствам като такава,тя е нещо повече от приятел за мен.
  • "(...)опитват се мелодията в нас да насилят.(...)"

    Поздравявам те

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...