Скръб ударът на сърцето ми приглушава,
копнеж за горчиви сълзи отвътре се появява.
Как желая някой от пропастта да ме спаси,
да ме изтръгне от пръстта, да ме улови.
Ето го, усещам думите му близо до мен,
близо е, а същевременно така отдалечен,
чувствам болката му така позната,
проклетницата свири на душите ни тъжна соната.
Твърди клавиши са странстващите ни сърца,
споделящи помежду си убийствената тъга.
Бели и черни редуват се дните ни,
сълзи от радост и болка блещукат в очите ни. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up