Две пиана
Скръб ударът на сърцето ми приглушава,
копнеж за горчиви сълзи отвътре се появява.
Как желая някой от пропастта да ме спаси,
да ме изтръгне от пръстта, да ме улови.
Ето го, усещам думите му близо до мен,
близо е, а същевременно така отдалечен,
чувствам болката му така позната,
проклетницата свири на душите ни тъжна соната.
Твърди клавиши са странстващите ни сърца,
споделящи помежду си убийствената тъга.
Бели и черни редуват се дните ни,
сълзи от радост и болка блещукат в очите ни.
Хора безмилостни, не знаят как да ни свирят,
опитват се мелодията в нас да насилят.
Удрят безпощадно, забиват пръсти в сърцата ни,
не разбират, че лесно залязват слънцата ни.
Кога ще дойде времето, в което
топла сонатина ще ни извиси в небето.
Но аз зная, че само един ще е там,
другият тихо ще плаче в земния храм.
Нека този сълзливко съм аз,
искам да виждам радостта ти всеки час.
Искам да отнема болката, която те изяжда.
Нахрани ме, искам само мене да разяжда.
Защото егоизъм бушува в моето съзнание,
за по-малко скръб имам желание -
ако ти страдаш, страда и моята душа,
а ако си щастлив, ме даряваш с мъничко светлина.
копнеж за горчиви сълзи отвътре се появява.
Как желая някой от пропастта да ме спаси,
да ме изтръгне от пръстта, да ме улови.
Ето го, усещам думите му близо до мен,
близо е, а същевременно така отдалечен,
чувствам болката му така позната,
проклетницата свири на душите ни тъжна соната.
Твърди клавиши са странстващите ни сърца,
споделящи помежду си убийствената тъга.
Бели и черни редуват се дните ни,
сълзи от радост и болка блещукат в очите ни.
Хора безмилостни, не знаят как да ни свирят,
опитват се мелодията в нас да насилят.
Удрят безпощадно, забиват пръсти в сърцата ни,
не разбират, че лесно залязват слънцата ни.
Кога ще дойде времето, в което
топла сонатина ще ни извиси в небето.
Но аз зная, че само един ще е там,
другият тихо ще плаче в земния храм.
Нека този сълзливко съм аз,
искам да виждам радостта ти всеки час.
Искам да отнема болката, която те изяжда.
Нахрани ме, искам само мене да разяжда.
Защото егоизъм бушува в моето съзнание,
за по-малко скръб имам желание -
ако ти страдаш, страда и моята душа,
а ако си щастлив, ме даряваш с мъничко светлина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дея Всички права запазени
