16 oct 2007, 10:53

Две плачещи очи

  Poesía
1.3K 0 1
Всяка сутрин две очи те търсят,
дали си тук или те няма още.
Ще се завърнеш ли отново
или няма да те има вече.

И ето, ти пристигаш!
Всеки път все по-красив,
всеки път все по-омайващ.
Единствена утеха за две плачещи очи.

Далеч, близо или някъде по средата,
те знаят, че не могат да те имат.
Единствено животът ти като на кинолента
запечатан е в две плачещи очи.

Денят угасва с последни слънчеви лъчи,
една безкрайно дълга нощ започва, в която теб те няма.
Остава едничката надежда, че утре пак ще се завърнеш ти,
да внесеш радост в две вечно плачещи за теб очи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Просто Аз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...