Всяка сутрин две очи те търсят,
дали си тук или те няма още.
Ще се завърнеш ли отново
или няма да те има вече.

И ето, ти пристигаш!
Всеки път все по-красив,
всеки път все по-омайващ.
Единствена утеха за две плачещи очи.

Далеч, близо или някъде по средата,
те знаят, че не могат да те имат.
Единствено животът ти като на кинолента
запечатан е в две плачещи очи.

Денят угасва с последни слънчеви лъчи,
една безкрайно дълга нощ започва, в която теб те няма.
Остава едничката надежда, че утре пак ще се завърнеш ти,
да внесеш радост в две вечно плачещи за теб очи...