Всяка сутрин две очи те търсят,
дали си тук или те няма още.
Ще се завърнеш ли отново
или няма да те има вече.
И ето, ти пристигаш!
Всеки път все по-красив,
всеки път все по-омайващ.
Единствена утеха за две плачещи очи.
Далеч, близо или някъде по средата,
те знаят, че не могат да те имат.
Единствено животът ти като на кинолента
запечатан е в две плачещи очи. ...