19 jul 2007, 15:58

Две половини

  Poesía
766 0 9

Понякога... само понякога
думите просто ме смазват
и по-мъчително от всякога
за илюзиите ми ме наказват.


Разделена съм на две половини -
едната с теб е мила и добра,
но не вярвай на очите ми наивни -
другата е тъмната страна.


Първата - храни я със любов,
втората - посипвай я със прах.
Но недей да мислиш, а бъди готов -
и с двете ще извърша грях.


Понякога в живота съм незрима,
друг път паря във очите ти,
понякога съм нежна и ранима,
а после се оглеждам в сълзите ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...