5 jul 2014, 23:34  

Безмилостнa любов

604 0 0

Аз отдавна на две съм разделена!

А тя прегръща ме внезапно, но само уморена!

И двете половинки се поклащат!

Нали съм грешница, сълзите ме изпращат!

 

Затова - без сърце небрежно криволича,

лицето ми на друга заприлича!

С чуждо име отдавна ме нарича,

възможно ли е така да се обича!

 

Болезнено е, както ме завлича

да прося, на нощен праг да коленича!

В чужди сънища притихвам, но сама.

Усмихната, безмилостна е любовта!

 

Тогава аз избликвам, почти засмяна,

а иска тя - да сме по двама,

мисли натъжени, набързо се събличат!

Неумело в обич някак си се вричат!

 

Сянката в душата как се отразява,

разчупена, ненужна, отминава!

Бърза да завие в две посоки,

в търсене на пътища широки!

 

И все заричам се да не замръквам

по късно време пред чуждите врати,

А може би така и ще се случва,

докато сърцето ми тупти!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...