Аз отдавна на две съм разделена!

А тя прегръща ме внезапно, но само уморена!

И двете половинки се поклащат!

Нали съм грешница, сълзите ме изпращат!

Затова - без сърце небрежно криволича,

лицето ми на друга заприлича!

С чуждо име отдавна ме нарича,

възможно ли е така да се обича!

Болезнено е, както ме завлича

да прося, на нощен праг да коленича!

В чужди сънища притихвам, но сама.

Усмихната, безмилостна е любовта!

Тогава аз избликвам, почти засмяна,

а иска тя - да сме по двама,

мисли натъжени, набързо се събличат!

Неумело в обич някак си се вричат!

Сянката в душата как се отразява,

разчупена, ненужна, отминава!

Бърза да завие в две посоки,

в търсене на пътища широки!

И все заричам се да не замръквам

по късно време пред чуждите врати,

А може би така и ще се случва,

докато сърцето ми тупти!