Аз отдавна на две съм разделена!
А тя прегръща ме внезапно, но само уморена!
И двете половинки се поклащат!
Нали съм грешница, сълзите ме изпращат!
Затова - без сърце небрежно криволича,
лицето ми на друга заприлича!
С чуждо име отдавна ме нарича,
възможно ли е така да се обича!
Болезнено е, както ме завлича
да прося, на нощен праг да коленича!
В чужди сънища притихвам, но сама.
Усмихната, безмилостна е любовта! ...