Slaveya (Славка)
116 874
25 ene 2009, 21:25

Две приятелки 

  Poesía » Versos blancos
1790 0 1
Приятелки две бяха
и постоянно
заедно вървяха.
Наричаха се Душа и Свобода. 

Но в облаците
се изгуби
някъде едната,
а другата
уплаши се,
че няма да се върне.

И Душата
тръгна да я търси,
да намери Свободата.

Дълго обикаляше света,
но не попадна на следа.

Лицето
изразяваше й болка
и стана тъжна,
и заплака.
От самотата бе
й продиктувана
тъгата.

Тогава Свободата
появи се
някъде,
от небесата
и усмихна се
на своята приятелка.

И каза й:
"Не страдай мила,
защото
само бях
се скрила
от Робството,
което искаше
да ме отнеме.
Но, не успя
да ме открие.
И ето ме,
отново
тук при тебе
завърнах се
и заедно ще продължим
и никога
не ще се разделим!"

Тогава
Душата я прегърна
и с топлината си
Свободата
тя обгърна.


И щастливи
двете бяха,
и поеха
в светлината
на света!

 

© Славка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??