25.01.2009 г., 21:25

Две приятелки

2K 0 1
Приятелки две бяха
и постоянно

заедно вървяха.
Наричаха се Душа и Свобода. 

Но в облаците

се изгуби
някъде едната,
а другата

уплаши се,
че няма да се върне.

И Душата

тръгна да я търси,
да намери Свободата.

Дълго обикаляше света,
но не попадна на следа.

Лицето

изразяваше й болка
и стана тъжна,

и заплака.
От самотата бе

й продиктувана
тъгата.

Тогава Свободата
появи се

някъде,
от небесата
и усмихна се

на своята приятелка.

И каза й:
"Не страдай мила,
защото
само
бях
се скрила
от Робството,
което искаше
да ме отнеме.
Но, не успя

да ме открие.
И ето ме,
отново
тук при тебе
завърнах се
и заедно ще продължим
и никога

не ще се разделим!"

Тогава

Душата я прегърна
и с топлината си
Свободата
тя обгърна.



И щастливи

двете бяха,
и поеха
в светлината
на света!


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....