Две приятелки
Приятелки две бяха
и постоянно
заедно вървяха.
Наричаха се Душа и Свобода.
Но в облаците
се изгуби
някъде едната,
а другата
уплаши се,
че няма да се върне.
И Душата
тръгна да я търси,
да намери Свободата.
Дълго обикаляше света,
но не попадна на следа.
Лицето
изразяваше й болка
и стана тъжна,
и заплака.
От самотата бе
й продиктувана
тъгата.
Тогава Свободата
появи се
някъде,
от небесата
и усмихна се
на своята приятелка.
И каза й:
"Не страдай мила,
защото
само бях
се скрила
от Робството,
което искаше
да ме отнеме.
Но, не успя
да ме открие.
И ето ме,
отново
тук при тебе
завърнах се
и заедно ще продължим
и никога
не ще се разделим!"
Тогава
Душата я прегърна
и с топлината си
Свободата
тя обгърна.
И щастливи
двете бяха,
и поеха
в светлината
на света!
и постоянно
заедно вървяха.
Наричаха се Душа и Свобода.
Но в облаците
се изгуби
някъде едната,
а другата
уплаши се,
че няма да се върне.
И Душата
тръгна да я търси,
да намери Свободата.
Дълго обикаляше света,
но не попадна на следа.
Лицето
изразяваше й болка
и стана тъжна,
и заплака.
От самотата бе
й продиктувана
тъгата.
Тогава Свободата
появи се
някъде,
от небесата
и усмихна се
на своята приятелка.
И каза й:
"Не страдай мила,
защото
само бях
се скрила
от Робството,
което искаше
да ме отнеме.
Но, не успя
да ме открие.
И ето ме,
отново
тук при тебе
завърнах се
и заедно ще продължим
и никога
не ще се разделим!"
Тогава
Душата я прегърна
и с топлината си
Свободата
тя обгърна.
И щастливи
двете бяха,
и поеха
в светлината
на света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Всички права запазени
