16 ago 2024, 18:55

Две първи от едно 

  Poesía
137 1 3

Не зная на какво съм заприличала
след изгревите топло многозначни,
в които бързането е извикало
тълкуване по неразумни начини.

И плановете, все неадаптивни
към ролята на делника отнесен,
от чувствата ми как да си починат -
и тяхната константа неизвестна.

Срамуващи се песни, недовършени
в клавишите на пламъци - без пепел,
за чудото си плодове подкупват
и дните в календара ми се слепват.

Будуват черно-бели фотографии,
защото е камбана всяка дюля.
Кибритената клечица е в крачка,
преди да ме разбира, ме е чула,

че викам към нарочените пътища,
гнездо да свият в звездната ми черква.
Луната ще допие тихомълком
разлятото и всичките резерви.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??