Две първи от едно
Не зная на какво съм заприличала
след изгревите топло многозначни,
в които бързането е извикало
тълкуване по неразумни начини.
И плановете, все неадаптивни
към ролята на делника отнесен,
от чувствата ми как да си починат -
и тяхната константа неизвестна.
Срамуващи се песни, недовършени
в клавишите на пламъци - без пепел,
за чудото си плодове подкупват
и дните в календара ми се слепват.
Будуват черно-бели фотографии,
защото е камбана всяка дюля.
Кибритената клечица е в крачка,
преди да ме разбира, ме е чула,
че викам към нарочените пътища,
гнездо да свият в звездната ми черква.
Луната ще допие тихомълком
разлятото и всичките резерви.
