1 abr 2008, 17:28

Две ръце

  Poesía
1.1K 0 3

Твойте длани, погубващи със свойта хладина,

за сетен път примамват ме и викат ми "Ела!"...

Не веднъж тези твои две ръце иэдигаха ме в рая;

не веднъж запращаха ме в пъкъл да горя.

Те галят нежно, по-нежно и от сутрешна роса,

те галят и въэпламеняват страст необуздана -

като огъня гореща и неразгадана.

Твойте длани смразяват всяка мечта с едно движение

и пак тези две ръце превръщат всичко застинало в приказно творение!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...