Apr 1, 2008, 5:28 PM

Две ръце

  Poetry
1.1K 0 3

Твойте длани, погубващи със свойта хладина,

за сетен път примамват ме и викат ми "Ела!"...

Не веднъж тези твои две ръце иэдигаха ме в рая;

не веднъж запращаха ме в пъкъл да горя.

Те галят нежно, по-нежно и от сутрешна роса,

те галят и въэпламеняват страст необуздана -

като огъня гореща и неразгадана.

Твойте длани смразяват всяка мечта с едно движение

и пак тези две ръце превръщат всичко застинало в приказно творение!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Усмивка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...