Твойте длани, погубващи със свойта хладина,
за сетен път примамват ме и викат ми "Ела!"...
Не веднъж тези твои две ръце иэдигаха ме в рая;
не веднъж запращаха ме в пъкъл да горя.
Те галят нежно, по-нежно и от сутрешна роса,
те галят и въэпламеняват страст необуздана -
като огъня гореща и неразгадана.
Твойте длани смразяват всяка мечта с едно движение
и пак тези две ръце превръщат всичко застинало в приказно творение!